Приветствие!

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

   УВАЖАЕМИ БУДИТЕЛИ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ,

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

     Макар да действате по различен начин в сравнение със събратята си през вековете назад, ефектът от вашия всеотдаен труд ви свързва с будителите на народа ни.

     Първите будители търсят пътища, водещи към победата над невежеството. Следващите отстояват минало величие. Но далеч преди официалното обявяване на този празник, българският народ разпознава и почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.

     За първи път Денят на народните будители е празнуван преди сто години – в Пловдив. По-късно – през 1923 година - той е обявен за „...всенароден празник на заслужилите българи ... в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване...” Като всенароден празник този ден възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война, когато възрожденският идеал е рухнал и се усеща реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Обикновено в такъв момент българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, могат да върнат равновесието и духовната стабилност на народа.

     Народната памет винаги изтласква в светлото пространство на най-цененото от нея - силните духом, онези, които имат дарбата и призванието да пробуждат в съзнанието на хората желание за знание, а в душата им - желание да промени. Промени в себе си, промени в собственото битие, промени в битието и духовността на народа си.

     Забраненият през 1945 празник се възражда отново през 1992 година. Съвремието ни изисква същата сила и дръзновение като в някогашните трудни времена и народът отново се вглежда в себе си и търси да разпознае своите будители. 

     Вярвам, че днес всеки с професия и по призвание УЧИТЕЛ първо ще си спомни за всички книжовници, просветители, борци за национално освобождение; за всички, съхранили през вековете духовните ценности на нацията, а после ще сътвори личен празник в душата си с размисъл за отговорността и значимостта на собствения си труд и благодарността, която получава за сътвореното от него!

     България днес почита и миналите си, и днешните си будители, защото признанието трябва да продължава векове, но не и да идва след векове.Честит празник, скъпи колеги!

1 ноември 2009 година

ЕКАТЕРИНА ПАСКАЛЕВА

Началник на отдел „Образование и наука”